© Photo by Tuomas Uusheimo

Новото българско читалище

д-р арх. Анета Славова

Новото българско читалище като предизвикателство в 21в. Темата е иновативна за условията у нас с морално застаряващи като съдържание и амортизирани читалищни сгради.

Успехът ни зависи от духовната ни основа, богатството на връзките ни, здравината на семействата ни и характера на общностите ни. Тези общности са един интердисциплинарен процес за местните хора от един квартал например, силно обвързани с новото училище, с новото читалище, което приютява всички, за различни активности, 365 дена в годината, като социален фактор за по-смислен живот. Читалището се завръща и се превръща в културен, обществен феномен и медиатор за общността, в новите културно - образователни центрове на 21в. Съвременници сме на голяма динамика на промените днес. В тях, архитектурата има водеща роля в тези процеси в обществото, още по-конкретно в стратегическите области- образование и култура.
На този фон - Къде сме ние?

„Човешката мощ никога не е продукт на индивидуални усилия. Тя винаги се ражда от сътрудничеството между голям брой хора.“ Ювал Харари

Фокусът - Читалището се завръща! И бъдещето му е свързано с архитектурата. Към януари 2016 г. броят на регистрираните читалища в България е 3614. През декември 2017 г. българските читалища са внесени в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството, воден от ЮНЕСКО.

Как читалищната сграда, може да променя живота към по-смислено бъдеще?

Интегрирана, гъвкава, с много възможности днес, тя може да е символ на по-добра общност, България е богата на таланти, на качествени хора в културата, които могат като локомотив да изтеглят нацията към бъдещето.

Как изглежда родното българското читалище сега? Заключено, поовехтяло, изстрадало, неможещо да посрещне хората като втори дом, хората ги няма в него. Българското читалище днес в 21в. не отговаря на времето, с функционална структура от преди повече от 100 години. Големият въпрос е, какво се случва при саниране на стария морално остарял модел на родното читалище?, на библиотека??, на училище???

Краткият отговор е - мултиплицираме стария модел за следващите 50 години... Защо?

Това ли е пътят към бъдещето и културно-образователното израстване на нацията ни? Ако анализираме колко средства се влагат в ремонта – „саниране“, забелязваме, че на практика ние възпроизвеждаме стария модел за още десетилетия напред и плащаме пари за това… Защо?

Думата имаме ние, архитектите, заедно с отговорните институции и политици.

Анализирайки как да се променяме като общество към по-добро, има два сигурни пътя:

1.Образование - труден и тромав процес от години ...

2.Културно израстване на нацията, с готовност веднага да заработи, стига да предоставим средата.
В читалищата имаме и двете!

От изолирани места читалищата могат да се превърнат в отворени, динамични социални катализатори, където ежедневните преживявания на хората стават неразделна част от обучението. Резултатът е завладяваща среда, която трансформира към по-смислен живот.

Защо акцентът днес е българското читалище?

Щом образованието не може да ни поведе мощно, тогава оставаме на автопилот предимно с културата! Там никой не ни спира да направим чудеса! Няма ограничаващи за спазване закони. За образованието има доста спирачки. За културата – читалищата имат две големи такива:

Инерцията на времето?!

Инерцията на програмите на парче и санирането?!

Ние архитектите имаме мисия, ние можем да създадем новата среда, мотивираща, провокираща, както е примерът на водещи общества в Европа.

Къде сме архитектите днес?
На първо място, архитектурната гилдия е с мисия и тя е - да показваме пътя, процеса на настъпилите динамични промени в начина на живот в обществото в 21.век, как това рефлектира върху бъдещите поколения, върху децата.

Ще дам примера с Израел – там имаше от десетилетия „писък“ за усъвършенстване на училищните сгради, за да отговарят на новите непрекъснато променящи се потребности на образованието.

По този повод е създадена мрежа на архитектите, която не допуска да бъде одобрена за изграждане или реконструкция „стара като планировка и контекст училищна сграда, което сподели Якоб Хехт в София на международна Конференция на Демократичното училище.

Важен въпрос остава - Санирането – „Да бъде или да не бъде?“ Къде е мястото на санирането в този сложен и скъп инвестиционен процес? Усвояваме средства и реализираме топлотехнически мероприятия, без да подобряваме смисъла на средата и нейната активност за същите тези хора от 21. век.

Новото по смисъл и значение читалище - със стратегия за бъдещето.

Как? Моето предложение, базирано на десетилетия професионален опит е:Процес на подготовка и реализация за получаване на нова смислена среда за хората от 21. век чрез етапи:

1 Етап - Изготвяне на стратегия за развитие на всяко читалище - идейни конкурсни проекти, организирани от САБ, КАБ и Общините. В тях даваме диагноза - прогноза - решение - стратегия за развитие на всяко читалище.

2 Етап - Процедура за саниране/ енергоефективност.
3 Етап - Технически проект.

А как може да изглежда българското читалище утре? С прекрасна дневна, уютна среда за всички, социална споделена общност от близки хора. Интригата създадена от архитекта, създаване на преживявания.

Защо е толкова важно читалището днес?
То ни дарява със социална устойчива среда, опора на обществото ни, създаваща общност и още: грижа за уникалната българска идентичност и още много други.

Откъде да започнем? От промяната на същността, смисъла и съдържанието на читалището.

Нов функционално - емоционален модел: Читалището като "втори дом". Богато преживяване на свободното време и създаване на общност.

Стратегически приоритети за промяна

1. Първи приоритет - Децата / Тийнейджърите.

Водещи в образованието и културата страни в Европа имат термин за новите сгради в тези области - Home base. Навсякъде се търси преживяването, уюта особено за децата, дори интимитета, за да може да стане магията – чудото, и тази нова среда да ги мотивира да посещават с нетърпение читалищните сгради. Наскоро в интервю, Маестро Камджалов сподели – „Детето да разбере къде е силата му, а не слабостта му ... ние се проваляме всеки ден с възпитанието на децата!" И предлага създаването на „Глобална концепция за защита на човека".

2. Втори приоритет - Библиотеката / четенето.

„Информацията е кислородът на съвременната епоха“. ЮВАЛ ХАРАРИ

Има промяна на парадигмата на библиотеката, на ползването и на общуването в нея, на традиционната схема до скоро. Библиотеката е фасилитатор на културния обмен и знание. Четенето за децата – провокирането на интереса им e грижа на обществото, на архитектурата, създаваща среда за преживяване, на семейството.

- България е на 1 място в ЕС по употреба на дрога…!!! Най-рано започват от 9-10 г!

- Ако искаме децата ни да бъдат свободни, да могат да разбират света, да оспорват идеи и да живеят в демокрация, трябва да осигуряваме условия, мотивация – среда да четат и общуват.

- За толкова години не успя реформата в образованието…

- Надеждата остава в българското читалище и култура.

3. Трети приоритет - Създаване на общност за всички възрасти чрез гъвкавото пространство на "Дневната".

На архитектурен език означава: С отворено пространство и гъвкава планова схема, приютяване на хората във „втория им дом“, в дневната, сърцето на читалището днес, в една достъпна многофункционална хуманна среда, „Третото пространство“.

4. Четвърти приоритет - Смислени спешни промени в закони, наредби и интегриране на ведомства с цел успешна съвременна среда за поколението сега в България.

„Бъдещето ще се оформи в резултат на изборите, които предстои да направим през идните години… Ако не можем да променим бъдещето, то защо да си губим времето да го обсъждаме“. Ювал Харари

Нека бъдем организирани заедно в подобна стратегическа промяна: Реформа в процеса на схемата / структурата и нови изисквания към бъдещите проекти за културно-образователни сгради.

Нека това бъде избора на българските архитекти – заедно, открито да се обединим за каузата за незабавна промяна в новата планова структура в съществуващите сгради и новопроектираните / реконструирани читалища.

Трансформацията да бъде като втори шанс за читалищата – тези инкубатори на промяната, обединяващи култура, образование, спорт и др. Новото „щастливо читалище“ с архитектура, създаваща удоволствия, предизвикателства, смисъл за хората. Няма друго средище, толкова комплексно ангажирано и отговорно за качеството на живот на хората.

„Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най- силната стихия“.
Васил Левски

За кого бият камбаните днес?

За хората,
За нас архитектите,

За политиците,

За културната общност...
За всички!

Ние заедно да преведем поколението на България!