© Източник: Проект на Фондация "Архплей Академи" 

Днес България разполага с над 3500 читалищни сгради – едно внушително културно

наследство. Но доколко тези пространства функционират като адекватни съвременни

центрове за общуване, споделяне, образование и културен обмен?
 

Истинското богатство на читалищната традиция не се изчерпва със сградния фонд, а се

крие в духа и съдържанието, които тези пространства носят, в присъствието на енергията

на феномена “българска самодейност”. В този смисъл ролята на архитектите е ключова –

спешно да преосмислят и трансформират съществуващата среда така, че тя да

отговаря на новите предизвикателства, на новите поколения, за да възвърне и

затвърди позицията си на двигател на мощно обществено и културно развитие.
 

Време е да спрем да спасяваме течащи покриви и да санираме “на парче”, време е

санирането и мерките по енергийна ефективност да се превърнат в интегриран етап

от смислен план за трансформация на читалищата и читалищната среда.
 

През 2024г. Фондация “АРХПЛЕЙ АКАДЕМИЯ” започна поредица пилотни проекти за

ТРАНСФОРМАЦИЯ по покана на районни и общински Кметове: за Читалище

„Светлина“ в Район „Триадица“ – СО, София, Читалище „Култура“ в гр. Кресна, Частно

читалище «Труд 2019», област Пловдив. В тези проекти се демонстрират промяната на

парадигмата и възможностите за нов архитектурен подход за реконструкцията и

развитието на гъвкава, многофункционална читалищна среда у нас сега и в бъдеще.
 

Нашето мото е "Душата на квартала“ - Концепция за архитектурна

трансформация за бъдещето на читалището за хората в XXI в.
Днес с гордост говорим за “ победата на българското читалище“

на Евровизия 2026, за което Дара сподели своя опит: …„Читалищата направиха мисията възможна“, в интервю по БНТ.
 

Отправяме апел спешно да се изготвят подобни Архитектурно-пространствени

Концепции за всички културни, образователни сгради у нас, за да може т.н. „саниране“ иприлагането на мерки за Енергийна Ефективност да се реализира като етап от осмислена

и цялостно планирана реконструкция, вместо да затвърждава и капсулира остарял

модел за нови десетилетия напред.

Смятаме, че саниране на недостъпни и неудобни морално остарели сгради е хвърляне на

средства на вятъра. Нека новият фокус бъде създаването на нова качествена среда на уют,

богати възможности за социални контакти, за реализиране на потенциала на българските

деца, за творчество и креативност, за наука и физическо здраве за всички българи в

България и създаване на общности! Представете си, ако …те работят за новото поколение с

нов смисъл в тях!
 

Стратегически приоритети за промяна на новите читалищните сгради:
 

1. Децата/тийнейджърите.
 

2. Библиотеката/ четенето.
 

3. Създаване на общност за всички възрасти чрез „гъвкавото пространство на

дневната, сърцето на читалището“.
 

4. Запазване на традициите, уменията в занаятите,паметта за бъдещите поколения.
 

5. Смислени промени в закони, наредби и интегриране на усилията на ведомствата

с цел – успешна съвременна среда за поколението сега в България и оптимизиране

на голям финансов ресурс.
 

Предложение за законова промяна в процеса на подготовка и реализация по програми за финансиране - получаване на нова смислена обществена среда за хора от 21век.

​

Стъпка 1 
Архитектурна концепция – Идеен проект за всяка културно-

образователна сграда с окрупнено КСС.
 

Стъпка 2 
Изготвяне на Техническа спецификация, на база Идеен проект, за избор

на изпълнител на Инженеринг, с разработване на Технически и Работен проекти и

последващо СМР, с въвеждане в експлоатация.
 

Стъпка 3 
Спечелване на Обществената поръчка по ЗОП с подготвената Техническа

спецификация.
 

Българското читалище е уникално явление в световен мащаб – не само като архитектурен

тип, но и като съдържание, смисъл и обществена мисия. Читалището не е минало.

Читалището е неизползвано бъдеще. Заедно архитекти, експерти, политици, творци,

можем да направим огромен скок в бъдещето, създавайки НОВА СРЕДА в тях, достойна

за младите хора и всички възрасти.