© Източник: chitalishte-svishtov.com/

170 години от основаването на Първото българско читалище – Свищов

Как културното наследство се превръща в пространство за бъдещето на общностите

д-р арх. Анета Славова, арх. Стилиана Варсанова, арх. Пантелей Марински

На 30 януари 1856 г. в дома на Димитър Начович в Свищов се поставя началото на нещо, което по-късно ще се превърне в един от най-уникалните културни феномени на България – Читалището.

Читалищните настоятели възлагат изготвянето на архитектурен проект на едни от най-известните по това време български архитекти – Георги Фингов и Киро Маричков, които със своя проект на читалището в стил „сецесион“ оставят трайна следа в архитектурния облик на град Свищов. Днес, 170 години по-късно, това събитие не е просто исторически факт, а символ на българския стремеж към просвета, общност и духовно израстване.

Читалището като типология е културен феномен без аналог в света. В никоя друга страна не съществува толкова широка мрежа от обществени културно-образователни средища, разположени както в големите градове, така и в най-малките населени места. Те са духовните центрове на общностите – защото както тялото има нужда от храна, така душата има нужда от култура.

Днес много от тези сгради са изправени пред предизвикателства – функционални, технически, енергийни и социални. Но въпреки това животът в тях не спира. Те продължават да събират поколения, да образоват, да съхраняват памет и традиции.

Екипът на Фондация „Архплей Академи“ отбелязва тази годишнина с уважение към наследството и с отговорност към бъдещето. Нашата мисия е да подобряваме и трансформаираме читалищните сгради в съвременни културно-образователни средища, които отговарят на нуждите на новите поколения, без да губят своята идентичност. Вярваме, че архитектурата има социална роля и че пространството може да образова, да свързва и да създава усещане за принадлежност. Затова насочваме усилията си към подобряване на качеството на архитектурната среда в читалищата, към адаптивното и устойчиво използване на съществуващите сгради и към свързването на културното наследство със съвременните образователни и социални практики. Работим с общности, деца и млади хора, защото вярваме, че когато човек участва в създаването на средата си, той започва да я усеща като своя.

Днес изборът е в това дали ще позволим тези пространства да останат спомен, или ще ги превърнем в активна част от съвременния живот на общностите. Посоката изисква грижа, визия и смелост да мислим културната среда като основа, а не като допълнение към обществото.

Когато средата събира хората,

културата престава да бъде събитие и се превръща в начин на живот!