© Източник: Проект на Фондация "Архплей Академи"

Българското читалище - привилегия, преживяване, предизвикателство

Архитектура на социалните обществени пространства

д-р арх. Анета Славова

Живеем в интересни времена и то за целия свят. Интересът към архитектурата става още по-голям за оцеляването на планетата Земя. Не случайно и мотото на Световния конгрес на USA за 2026г е „Becoming. Architectures for a planet in transition.“ -
„Въздигане. Архитектури за планета в преход.”

Тези думи отнесени към нашата родна действителност са силно ангажиращи за професията ни, към процеса на случване на преход, на промяна, на трансформацията на средата в която живеем. Мисията на архитектурата и у нас остава социален акт и преживяване. Липсата на една хуманна, хармонична съвременна среда като цяло в най-чувствителните области за обществото ни – образование и култура е силно смущаваща. Тогава как можем да очакваме по-добри резултати от PISSA?, от OEDES, от Училището, от Четенето, от посещенията в Библиотеките, ако ги има?

А какво да кажем за Българското Читалище днес? Още повече, че 2026г е знакова за Българското Читалище и се навършват 170 години от неговото основаване в Свищов, 1856 г.

Една невероятна амалгама от случващата се прекрасна творческа дейност, самодейност, уникални действащи ансамбли, музикални школи и състави, откриване на таланти, спорт, различни кръжочни дейности, малки, поовехтели библиотеки, потънали в тишина и лека забрава, запазили атмосферата преди 100 и повече години… Тази забрава се дължи и на нас, архитектите, които можем активно да направим нов прочит на една доста отдавнашна българска типология уникални обществени сгради в България, храмове за култура, за добро възпитание, за човешки умения, за българщина и до днес в този труден неспиращ преход… И отново да им вдъхнем живот, да възвърнем достойнството им за бъдещите поколения. Архитектурната гилдия е носителя на тези знакови промени и обществото ги очаква.

Защото ние живеем във времето на нашите деца, а не те в нашето…

Пак наблюдавайки случващото се у нас, пишем книги, проекти, изследвания, статистики, програми за четенето, телевизионни предавания, за какво ли не още… и всички те са плод на екипи без участие на архитектурата в тях, която би трябвало да е неразделна част от подобни дейности…Това показва неразбирането на водещата роля на професията за създаване на истинската креативна среда в тези сгради за култура и образование, за трансформацията в новите обществени сгради и средата в тях, включително и Читалищните сгради…

Това може би не е случаен резултат. Професията Архитект липсва като активна съвременна заявка в обществото ни, сред хората, като създаваща нов обществен дом, пространства с нов смисъл, дневна за прекарване на свободното време на хората от всички възрасти, особено в областта на Читалищните сгради – т.н. “public leaving room” и “urban living room”, както в Скандинавия наричат новите общи урбанизирани и публични пространства/ Cobe – „Our urban living room - Learning from Copenhagen“/2016г.

Именно Архитектурата създава възможности за пренаписване на социалните пространства за хората днес. Затова казваме, че Архитектурата формира поведението на посетителите.

А какво би станало, ако си представим новото българско читалище, не само ремонтирано, санирано, а и с прекрасна гостоприемна среда за общуване в него, място за срещи, разговори, четене, учене, самодейност, камерни концерти и събития, прожекции, презентации, игри, 3D принтери, time sheаring, start tapes, и всичко това за различните възрасти – от най-малките до възрастните хора. Представяте ли си…ако променим и осъвременим смисъла на ползването им днес, в 21в на Читалищната сграда, ако заедно трансформираме и изградим нова среда за поколенията сега и след нас… Самата Г-жа Mаргарет Tачър е била силно впечатлена от феномена на българското читалище и от случващото се в него, като е казала, че „Българското читалище е нашата религия"

Защо тогава то е в незавиден вид, да не кажем забравено и изкърпвано, на фона на бума на скъпите жилищни сгради и комплекси, административни сгради, бизнес центрове, банки, дори небостъргачи си имаме и те се умножават… Или по-точно – защо толкова драстична е разликата в усилията за завидна офисна среда и не толкова доходоносна дейност на пръв поглед, от сградата на Читалището у нас. Но къде се оформя поколението, младите хора, децата ни – не са ли това тези скромни сгради, за които ние, архитектите, читалищни и местни общности, политиците и институции имаме дълг, и отговорност да ги превърнем във втори дом за хората. Не е ли това най-добрата инвестиция, а не разход. Пари има, стига да желаем да ги насочим към просперитета на нацията ни.

Как изглежда Българското Читалище днес, в 21в?

Вече споменах за незавидната му морално остаряла сграда, която е била свидетел на бурен творчески възрожденски живот и дори овехтяло, то носи и пламъка, и искрите на случването, на “въздигането, на архитектурите… в преход“, перефразирайки заглавието на USA конгреса 2026г.

Защо е толкова важно Читалището и днес? Как Архитектурата може да вдъхне нов живот, нов смисъл и да го трансформира за новите поколения, уникалната по своя замисъл българска сграда, която е съпричастна към живота на всеки от нас, на всяко българско семейство и дете?

Трансформация на функцията чрез промяна на смисъла на ползване – холистичен подход.

Сериозният проблем на днешното Читалище е в неговата функционална структура, която отговаря на времето преди 150 и повече години. Може ли днес, в тази нестихваща динамика на ежедневието, да трансформираме „коридорната система“ на обичаното читалище и така да създадем втори дом за малки и големи, за идните поколения, да им направим работещо дневно пространство? Да, може. Затова ние професионалистите можем да вдъхнем нов живот, нови сили на тази знакова за България сграда – можем да създадем нова среда в нея. Не саниране, не ремонт, не боядисване, а нова хибридна среда с нова типологична схема. Как? Бих споделила доказано работеща световна практика в обществените сгради, в добре развитите европейски страни днес. Добавяме обществената Дневна за хората, новата концепция за социалност, мястото, където да бъдат заедно, да общуват, споделят, да създават общност в малката квартална жилищна територия. Тази промяна на пръв поглед е малка, но голяма по своята същност и смисъл за бъдещите поколения.

От двете схеми ясно личи промяната в смисъла на коридорната система с появата на новия пространствен и смислов център – дневната за всички, приемното общо пространство. То ще бъде толкова любимо място за общността, че се превръща в нещо като втори дом за хората, с интимитета на жилищна дневна, но в обществена сграда. Това са нови, сложни психологични, социални, структурни промени в обществените процеси на 21в. Дневната е новия фокус, това е хибридно гостоприемство и сърцето на Читалището, което приема посетителите и ги разпределя към различните места, групи и кътове в сградата.

Какъв е смисъла и ролята на Дневната, сърцето на Читалището, в процеса на трансформацията на читалищната сграда?

Това приемно пространство се превръща в елемент на привличане, градски магнит, свързващ елемент, където хората могат да бъдат и да работят заедно в техния социален хъб. Това е третото пространство – първото е дома, второто - работата, а третото е Читалището, което събира всички в свободното им време за креативна и релаксираща дейност.

„Да бъде или да не бъде“, санирането на културни и образователни сгради у нас?

Разбира се, че трябва да бъде. Но представяме ли си една остаряла коридорна система, дори да я позлатим, отново ще предлага неудобството за съвременните хора – да нямат свой втори дом, както обичам да казвам, място за събиране и прекарване на свободно време на кафе, чай и споделяне, където родители могат най-малкото да изчакват децата си вечер...Наличието на приемното пространство с неговата гъвкавост и възможност за преосмисляне на ползването му от хората, на една нова социалност и гъвкавост, създава възможност за многофункционално използване. Това е основополагащ принцип за трансформирането на читалището днес с цел създаване на общност и преживяване в него, 365/24/7.

Стратегия за развитие на Читалищната сграда, на смисъла на новата среда в нея.

Затова преди санирането и ремонта предлагаме да се извършат промени в организацията на този процес – на законово ниво, чрез институционални промени, а именно, всяка културна и образователна сграда да има „Архитектурна Стратегия“ за бъдеща промяна с идеен архитектурен проект/концепция за развитие. Тази европейска практика е доказана и работи оптимално.

В нея ясно се поставят приоритетите и възможна етапност за трансформацията за конкретната читалищна, изобщо културно-образователна сграда в следващ Технически проект, с оглед участие в конкретен проект за финансиране, защо не и с етапност.

Важното е да се сглоби „пъзела от верни стъпки“, към краен продукт за обновена Читалищна сграда с добавена стойност за хората и общността днес. Така можем да съвместим случващото се по различни програми, колкото и накъсано да е, но правилно да се усвояват средствата във времето и да няма – Ремонт на Ремонта.

Такава е и готовността на двата примера от нашата архитектурна практика на „Интегра Консулт Проект“, където тези общини вече разполагат със стратегия за развитие на тяхната Читалищната сграда – трансформирането и във вярната посока. Това изглежда по-дълъг процес, но оптимален, верен и не позволява груби финансови грешки и стъпки в санирането на старата сграда и мултиплицирането на „остарялата схема“ на българското читалище. Мисля, че многото повтарящи се грешки се дължат и на едно неразбиране, че не само поколенията се променят, а и сградите се нуждаят от нов смисъл като съдържание. Особенно Обществените „непознати“ сгради у нас, както бих ги нарекла.

Тук е и ролята и задачите на САБ и КАБ да не се допускат проекти с морално остаряла структура да се санират веднага, а да се пристъпи и към институционални промени и изисквания за подготовка на тези сгради за проекти по саниране, чрез съвременни Архитектурни Концепции преди това за всяка една. Давам пример с Израел преди десетилетия, където професионалната архитектурна гилдия не позволяваше на остарели морално училищни проекти да бъдат одобрявани, без съгласуване с такава професионална комисия на гилдията им. Резултатът бе във високите постижения и среда в тяхното училище, например новата философия на Якоб Хехт и Демократичното училище. Но затова се изисква активна гилдия и активна работа с МРРБ, МОН, Министерство на Културата и други ведомства, Национално Сдружение на Общините в Република България, инстанции, за промяна на остарели закони и наредби…

За огромно съжаление, в момента се хвърлят много средства за ремонти на читалищни и училищни сгради у нас по програми с проектна готовност / Технически проекти/ от 2014г дори… Представяте ли си колко много читалища ща бъдат санирани по стария, трудно работещ вече модел за България? Защо? Защо всеки говори от своята камбанария и не се чуваме?

Тогава как да подготвим една обществена сграда с променена функция от 21в за саниране с Технически проект, без идеен проект, без концепция, без да се знае ползата за хората, за резултата от бъдещите строителни дейности, всичко това би ли удоволетворило хората в третото хилядолетие? Защо само препускаме и хвърляме средства „на тъмно“? Защо всички Обществени сгради имат изготвени Технически Доклади за саниране, а нямат „Архитектурни Стратегии“ за трансформиране, за ползата, за крайния резултат?

Дори за един ремонт на жилището ви днес, се обръщате за интериорен проект от специалист, за да сте наясно какво ще получите, след инвестирането на много средства. Не давате на майсторите стария ви план на жилището и каквото стане… Знаете в личен план, че рискувате да хвърлите повече пари на вятъра, като няма организация и идея за бъдещата реконструкция.

Защо тогава в сложните Обществени сгради няма Фаза - Архитектурна концепция за развитие, за трансформацията при предстоящата реконструкция, като задължителен първоначален етап?

А децата, какво ще получат? А младите хора? А всички останали в кварталната общност?... Стаи на коридор от 19в. – санирани и вложени средства… Тогава за какви бъдещи поколения в България да говорим? В нашите ръце, на архитектите, на КАБ и САБ е шанса да дадем на хората, да им помогнем, да получат достойна за 21в. Нова Читалищна сграда, като съдържание, смисъл и среда. Новите Обществени Сгради за България като смисъл са непознати към този момент у нас – Читалища, Училища, Университети, Театри, Музеи, Концертни зали и още много други. На ход са политиците, кметовете, с техните правилни решения, за да се реконструират смислено читалищата у нас. Тази сложна проблематика и стратегия е за оцеляване на нацията.

СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ ЗА ПРОМЯНА

ПЪРВИ ПРИОРИТЕТ
Децата / Тинейджърите

Водещи в образованието и културата страни в Европа имат термин за новите сгради в тези области - home base. Навсякъде се търси преживяването, уюта особенно за децата, дори интимитета на дневната, за да може да стане магията – чудото, и тази нова среда да мотивира децата да посещават с нетърпение новите читалищни сгради. Наскоро в интервю, Маестро Камджалов сподели – „Детето да разбере къде е силата му, а не слабостта му…ние се проваляме всеки ден с възпитанието на децата!“, като предлага създаването на „Глобална концепция за защита на човека“. Не бихме ли могли да облечем със съдържание подобна архитектурна среда за Човека?

ВТОРИ ПРИОРИТЕТ
Библиотеката / Четенето

„Информацията е кислородът на съвременната епоха“ - ЮВАЛ ХАРАРИ

Има промяна на парадигмата на библиотеката, на ползването и на общуването в нея, на традиционната схема до скоро. Библиотеката е фасилитатор на културния обмен и знание. Четенето за децата – провокирането на интереса им e грижа на обществото, на архитектурата, създаваща среда за преживяване, на семейството.

- България е на 1 място в ЕС по употреба на дрога…!!! Най-рано започват от 9-10 г!

- Ако искаме децата ни да бъдат свободни, да могат да разбират света, да оспорват идеи и да живеят в демокрация, трябва да осигурявме условия, мотивация – среда за хората, а не за книгите.

- За толкова години не успя реформата в образованието…

- Надеждата остава в българското читалище и култура.

ТРЕТИ ПРИОРИТЕТ
Създаване на общност за всички възрасти, чрез "гъвкавото пространство на дневната"

На архитектурен език означава: С отворено пространство и гъвкава планова схема, приютяване на хората във втория им дом, в дневната, сърцето на читалището днес, в една достъпна многофункционална хуманна среда, т.н. трето пространство . Първото и второто са домът и работата.

ЧЕТВЪРТИ ПРИОРИТЕТ
Смислени спешни промени в закони, наредби и интегриране на усилията на ведомствата с цел - успешна съвременна среда за поколението сега в България.

„Бъдещето ще се оформи в резултат на изборите, които предстои да направим през идните години… Ако не можем да променим бъдещето, то защо да си губим времето да го обсъждаме“ - Ювал Харари

Нека бъдем организирани заедно в подобна стратегическа промяна: Реформа в процеса, в схемата, структурата и нови изисквания към бъдещите проекти за културно- образователни сгради. Належащи са промени и в смисъла на Библиотеките, Музеите, Театрите, Художествените галерии, концертни зали и още много други.

Нека това бъде избора на българските архитекти – заедно, открито да се обединим за каузата за незабавна промяна в новата планова структура в съществуващите сгради и новопроектираните/ реконструирани читалища. Нека трансформацията да бъде като втори шанс за читалищата – тези инкубатори на промяната - култура, образование, изкуство, спорт… Новото „щастливо Читалище“ с архитектура, създаваща преживяване, предизвикателства, смисъл за хората.

„Новите космически кораби, които ще преведат нацията и бъдещите поколения през трудностите към бъдещето. Огромна грешка , ако отглеждаме поколение, неможещо да мечтае. Ние сме малка нация и не можем да си позволим това.“ - Арх. Даниела Славова